Забележителности

Първото селище в района на Бяла е възникнало вероятно през VІ в. пр. Хр., около залива на нос Свети Атанас. За това свидетелстват резултатите от подводните археологически проучвания на това място от група Космос през 1979 г. и от водолазна група на НЕК-ЮНЕСКО през 1988 и 1989 г.

Най-ранното свидетелство за приставане на кораби в залива засега са два каменни щока - останки от каменно-дървени котви. Те датират от VІ в. пр. Хр. Към такава ранна дата насочват и няколко фрагмента от хиоски амфори (края на VІ-V в. пр. Хр.). Експонатите са изложени в Демонстрационен център Белите скали в Бяла.

Селището се е намирало непосредствено до известна римска пътна станция Темплум Йовис, а около него е имало римска крепост. Името на станцията е дадено от храма на Зевс. От него произхождат мраморни капители, единият открит през 1892 г. в развалините в северозападния край на крепостта, а другият - зазидан в стената на църквата Св. Успение Богородично в Бяла. Капителите са в коринтски стил. От разрушената крепост в същата църква са пренесени квадратни тухли и още една мраморна колона с обикновен капител.

Районът попада в териториите на разпространение на тетрадрахми, сечени в Томи и Одесос, както и на римски монети.

При изкопни работи през 1969 г. е открита варовикова надгробна плоча с гръцки надпис. Надписът е възстановен от проф. Веселин Бешевлиев и гласи: В памет на Теодор Презвитера. Датировката се отнася към началото на VІ в. След основаването на Първото българско царство през 681 г., районът влиза в границите му.

Първата българска държава била твърде сложно устроена и отбраната й била организирана чрез цяла система от укрепителни съоръжения. Откъслечните сведения на стари автори и народни предания пораждат в първите години след Освобождението интерес към земнонасипните съоръжения у нас от времето на тази епоха. Тяхното откриване за науката е заслуга на братята Карел и Херменгилд Шкорпил. В резултат на техните знаменити обиколки из България са приведени в известност почти всички запазени землени укрепления.

На границата между Варненска и Бургаска област , между Бяла и Обзор, е разположен най-южният крайбрежен защитен вал по българското черноморие. Той затваря ниската пясъчна тераса при устието на река Двойница. Започва на нейния ляв бряг, достига река Панаир дере, преминава северно от нея и завършва в подножието на високо издигнатия бряг. Тук по повърхността на вала се виждат разхвърляни камъни и тухли, вземани вероятно от останките на голямата римска крепост при Обзор. В този насип е открит един от ценните паметници, свързани с прабългарската руническа писменост - известният камък от Бяла, в момента изложен в Националния исторически музей в София.

След Втората световна война започва благоустрояването на селището. До този момент къщите са едноетажни, измазани с кал, или въобще без никаква мазилка. Общината се помещава в изоставени бараки от германските войски. За телеграфо-пощенска станция, медицинска амбулатория, родилен дом, ветеринарна лечебница и др. служби са наемани помещения в частни жилища.

Голямо значение за благоустрояването на селището изиграва трудовата повинност. Тя се въвежда през 1948 г., като този труд се влага в изграждането на училището, читалището, мостове и пътна мрежа, водоснабдяване и електрификация, озеленяване. Отделят се средства за изграждането на обществени сгради и оформянето на нов център. През 1976 г. е открита детска градина, аптека, преустроена е пощата. През 70-те години започва строителството на поликлиника, която официално е открита през 1983 г.

Бяла е обявена официално за град на 5.ІХ.1984 г.